Акадeмик Васил Николов

Преминал е целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт и музей на БАН - от 1984 до 2024 г.: доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода 1989 - 1999 г. е ръководител на Секция за праистория, през 1999 - 2003 г. е заместник директор, а от 2003 до 2007 г. - директор на НАИМ. От 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. През 1991 г. по съвместителство е и директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Бил е член е на Общото събрание на БАН и на Управителния съвет на БАН. От януари 2017 до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.
Роден е на 31.12.1951 г. в Бяла Слатина. Завършил е специалност История с профил Археология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1976 г. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация („кандидат на ист. науки“). През 1991 - 1993 г. е стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология - Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, където подготвя втората си докторска дисертация („доктор на ист. науки“), защитена през 1998 г.
Има богат теренен археологически опит, който му позволява да развие методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Освен това разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите, а именно неолитните и халколитните ямни светилища. Открива и с екипа си проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на нашия континент. Значителни научни резултати донасят многогодишните му теренни изследвания на селищните могили Караново (българо-австрийски разкопки), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Сапарева баня, Ковачево (българо-френски разкопки), Елешница и Мурсалево (съръководител), на неолитните ямни светилища край Любимец и Капитан Андреево. С особено значение са откритията му в раннонеолитното селище Слатина в София.
Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ - ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 12 самостоятелни и колективни монографии и на над 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати на научната му продукция е над 3000, половината от които са в публикации на чужди автори. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, вкл. и в дн. български земи. Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреси и симпозиуми по праистория в чужбина и в страната.
Музейната му дейност е дългогодишна и активна. Като директор на НАИМ полага много усилия за подобряване на физическото състояние на Националния археологически музей, както и за обновяването на неговите експозиции. Участва в концептуалната и научно-музейната подготовка на осем големи археологически изложби на Министерство на културата, успешно представени в чужбина (Германия, Австрия, Франция, Белгия, Швейцария, Италия). Има богат опит в организирането на национални и международни научни форуми. Ръководи организацията на пет национални конференции по праистория и четири национални археологически конференции, на международните симпозиуми “Неолитът в Югоизточна Европа” и “Праисторическа Тракия“, на международните хумболтови симпозиуми „Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите”, „Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа” и „Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 - 600 г. пр. Хр.). Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните й райони”.
Експертната му дейност е обхватна. Член е на Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности към Министъра на културата..
Главен редактор е на научните списания “Археология” – от 2001 до 2024 г. и “Старини - списание за балканска археология” (1999 - 2005), на поредицата “Studia praehistorica“ (2004 - 2017 г.), на общоакадемичното издание на БАН „Papers of BAS“ (от 2017 до 2023 г.). Член е на редколегията на списание „История” и на редколегиите на три чуждестранни списания. Редактор и съредактор е на общо 24 сборника със статии в България, 2 в Германия и 4 в Австрия .
Преподавателската му дейност е активна. Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Повече от 20 г. представя курсове от лекции по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в няколко български университети. Научен ръководител е на 12 докторанти, на един специализант от чужбина, както и на голям брой студентски дипломни работи. Отделни лекции е чел в много чужди университети и институти.
Член е на няколко български и чужди институти и организации. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт - Виена, член-кореспондент е на Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България и два мандата е бил негов председател, почетен член е на Института по археомитология - Себастопол (САЩ).
Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz), на лента - 2008 г. През 2010 и 2013 г. е отличен от Министерство на културата като „археолог на годината“. Обявен е за почетен гражданин на Провадия - септември 2016 г.и почетен гражданин на София - септември 2017 г., почетен гражданин на Горна Оряховица – май 2022 г. Получил е почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ - огърлие - май 2017 г.