Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия в Североизточна България. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на европейския континент (4700 - 4350 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями (1), неукрепено, а по-късно и укрепено с каменни стени селище (2), ритуално поле (3) и некрополи (4, 5). Заема площ около 30 ха. Възникването и развитието на комплекса е пряко свързано с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т. нар. Мировско солно находище, върху което той се намира. Почти през цялата късна праистория производителите на готварска сол държат монопола на „бялото злато“ върху огромен регион от река Дунав до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани. Готварската сол се превръща в стратегическа суровина – двигател на икономическото и обществено развитие. Придобива и значението на стокови пари, поради което Провадия-Солницата изпълнява функциите на първия „монетен двор“ в праисторическа Европа. Изваряването на разсол в керамични съдове в Провадия-Солницата е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол. Използването ѝ на това място продължава повече от едно хилядолетие. Необходимата топлина за извършване на процеса е предварително акумулирана в специализирано съоръжение или директно се осигурява от открит огън, и в двата случая чрез изгаряне на дърва. В края на халколита се налага промяна на технологията - водата от разсола се изпарява в голям „басейн“ при използване топлината на слънчевото греене.
На комплекса принадлежат още некропол от ранната бронзова епоха, скитски гроб (VІ век пр. Хр.), резиденция на тракийски владетел през ІІ – І век пр. Хр. и натрупана през следващите столетия голяма тракийска надгробна могила.
Археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата започват през 2005 година и продължават вече 20 археологически сезона. Извършват се от голям интердисциплинен екип от археолози от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките и Историческия музей в Провадия, от музеи в страната, от специалисти от различни естествено-научни и технически области от институти и университети в България, Белгия, Германия, Франция, Сърбия, Великобритания, САЩ и Япония, както и от български и чужди студенти.