Интензивното производство на сол в средата и втората половина на V хил. пр. Хр. прави жителите на Провадия-Солницата едни от най-богатите хора в Европа. По това време солта играе ролята на пари и е по-ценна от златото. Търговията с нея води до натрупване на огромни за времето си богатства, които е трябвало да бъдат пазени от непрестанните опити на враждебно настроени съседи да се домогнат до тях.Около 4700 г. пр. Хр. селището е укрепено със силна каменна фортификационна система, която е поддържана, обновявана и изграждана наново в продължение на 350 години. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която освен всичко друго е и невероятно постижение на военната теория и строителното изкуство! Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата ѝ е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната ѝ височина е била 5 - 6 м! Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство. Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар. Въпреки това, голяма част от величественото каменно съоръжение се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види.

Трета каменна отбранителната система е изградена от обитателите на едно от последните къснохалколитни селища (около 4450 г. пр. Хр.). Тя представлява сложна фортификационна система, съставена от три елемента и се оценява като невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент от тази система е така наречения „каменен кожух“, изпълняващ двойна функция, а именно укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на потенциалните нападатели. Вторият елемент са каменните струпвания от по-едри и по-дребни камъни по напречни на склона линии или т.нар. радиални „стени“. Започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Имали са тежката задача да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели, образувайки своеобразни коридори, непозволяващи да се организира масова атака по склона. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен. На този етап са регистрирани 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време.

Проучването на постройка с големи за времето си размери, датирана към средния халколит (4700 - 4600 години преди Христа), в южната периферия на селището разкриха, че тя е загинала вследствие на силен стихиен пожар. Сред опожарените руини се откриват множество керамични съдове, изградени от глина, зърнохранилища и купчини, разпиляно, различно по вид овъглено зърно. В югоизточната част на къщата беше установена основата на голяма куполна пещ, заедно с долепената до нея каменна мелница за смилане на житото. Освен това, на места ясно личи как при падането си дебелият глинен таван (направен чрез арматура - дървен гредоред) се е раздробил на парчета и е затиснал керамични съдове, и други предмети от първия етаж на двуетажната постройка. Множеството фрагментирани керамични съдове (досега 27), които са открити между деструкциите и върху пода на постройката, и голямото количество овъглено зърно, разпиляно в източната половина на останките от къщата показват, че хората са били принудени да изоставят част от хранителните си запаси и имущество. Всичко това навежда на мисълта, че пожарът е бил инцидентен и древните обитатели не са имали време да изнесат инвентара си. Голяма е вероятността пожарът да е възникнал вследствие на земетресение с висок магнитут. Доказателства за значими силни сеизмични събития през 46 век пр. Хр. са регистрирани в рамките на селището и през предходните археологически сезони. В пода на съседна къща се проследяват множество пукнатини, получили се в резултат на земните трусове.

Селищната могила Провадия-Солницата, която съхранява останките от живота на най-древните производители на сол на европейския континент, е била напусната от своите обитатели около 4350 г. пр. Хр. Причините трябва да се търсят в засушаването на климата и пресъхването на солените извори, които са давали суровината за добива на сол. След повече от 4000 години върху високата около 9 м селищна могила се заселва тракийски аристократ, а малко по-късно започва покриването на праисторическите пластове с насипа на огромна тракийска надгробна могила, висока около 13 м. Именно поради това нашите археологически проучвания дълго време не можеха да достигнат до останките на праисторическото селище, но в последните години успяхме да проучим част от насипа на надгробната могила и да достигнем до останките на поне три къщи от последното праисторическо селище. Дали те крият следи от драматични събития – предстои да разберем. Но със сигурност материалните следи от живота на последните производители на сол ще бъдат много интересни – като този аскосовиден керамичен съд на около 6300 години, намерен в една от къщите.

Селищната могила е имала културен пласт с дебелина около 9 м и диаметър 105 м. През късната елинистическа епоха (ІІ - І в. пр. Хр.) върху нея е съществувал укрепен с каменно-кирпичени стени „владетелски дом“. Непосредствено след това през римската епоха е натрупана надгробна могила, с което общата височина на паметника достига 22 м.