Най-старият солодобивен
и градски център в Европа
(5500 - 4300 г. пр. Хр.)

22
09

Ден на отворените врати

date
22.09.2019 г.
time
от 8:00 до 15:00 ч.

Заповядайте на 22 септември 2019 г. от 8:00 до 15:00 да се запознаете на място с тайните на най-стария град в Европа, с историята на най-старите каменни крепости на стария континент, със следите от древни земетресения. За нас ще бъде удоволствие да ви разкажем историята на уникалния комплекс и да ви запознаем с най-новите ни открития!  Очакваме ви!

За повече информация:
087 617 8584
Fb: Provadia.Solnitsata
Вход свободен
Провадия-Солницата

Провадия-Солницата

Най-старият солодобивен и градски център в Европа (5500 - 4300 г. пр. Хр.)

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 - 4300 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 - 4300 г. пр. Хр.). Състои се от: 1. неолитно-халколитен производствен комплекс, 2. неукрепено, а след това и укрепено с каменни стени халколитно селище (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея, 3. къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище) 4. къснохалколитен некропол, 5. среднохалколитен некропол. Заема площ около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което той се намира. Тази кратка характеристика на археологическия паметник е формулирана въз основа на 15-годишни теренни проучвания (2005 – 2019) и го определя като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа. След предприетата консервация и реставрация, Провадия-Солницата вече е много атрактивен обект за посещение.

Виртуална карта
тел Провадия-Солницата

Виртуална карта
тел Провадия-Солницата

Научете повече за хилядолетната история на най-стария солодобивен и градски център в Европа - Провадия-Солницата.
Най-старото укрепено селище в Европа,  V хил. пр. Хр.map
Най-старото укрепено селище в Европа, V хил. пр. Хр.

Интензивното производство на сол в средата и втората половина на V хил. пр. Хр. прави жителите на Провадия-Солницата едни от най-богатите хора в Европа. По това време солта играе ролята на пари и е по-ценна от златото. Търговията с нея води до натрупване на огромни за времето си богатства, които е трябвало да бъдат пазени от непрестанните опити на враждебно настроени съседи да се домогнат до тях.Около 4700 г. пр. Хр. селището е укрепено със силна каменна фортификационна система, която е поддържана, обновявана и изграждана наново в продължение на 350 години. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която освен всичко друго е и невероятно постижение на военната теория и строителното изкуство! Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата ѝ е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната ѝ височина е била 5 - 6 м! Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство. Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар. Въпреки това, голяма част от величественото каменно съоръжение се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види.

Костен връх за копие
- късен халколит
Костен връх за копие - късен халколит
Радиални структури в третата отбранителна системаmap
Радиални структури в третата отбранителна система

Трета каменна отбранителната система е изградена от обитателите на едно от последните къснохалколитни селища (около 4450 г. пр. Хр.). Тя представлява сложна фортификационна система, съставена от три елемента и се оценява като невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент от тази система е така наречения „каменен кожух“, изпълняващ двойна функция, а именно укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на потенциалните нападатели. Вторият елемент са каменните струпвания от по-едри и по-дребни камъни по напречни на склона линии или т.нар. радиални „стени“. Започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Имали са тежката задача да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели, образувайки своеобразни коридори, непозволяващи да се организира масова атака по склона. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен. На този етап са регистрирани 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време.

Радиални структури в третата отбранителна система
Къщи 16, 17  - среден халколит; свидетелства за опустошително земетресениеmap
Къщи 16, 17 - среден халколит; свидетелства за опустошително земетресение

Проучването на постройка с големи за времето си размери, датирана към средния халколит (4700 - 4600 години преди Христа), в южната периферия на селището разкриха, че тя е загинала вследствие на силен стихиен пожар. Сред опожарените руини се откриват множество керамични съдове, изградени от глина, зърнохранилища и купчини, разпиляно, различно по вид овъглено зърно. В югоизточната част на къщата беше установена основата на голяма куполна пещ, заедно с долепената до нея каменна мелница за смилане на житото. Освен това, на места ясно личи как при падането си дебелият глинен таван (направен чрез арматура - дървен гредоред) се е раздробил на парчета и е затиснал керамични съдове, и други предмети от първия етаж на двуетажната постройка. Множеството фрагментирани керамични съдове (досега 27), които са открити между деструкциите и върху пода на постройката, и голямото количество овъглено зърно, разпиляно в източната половина на останките от къщата показват, че хората са били принудени да изоставят част от хранителните си запаси и имущество. Всичко това навежда на мисълта, че пожарът е бил инцидентен и древните обитатели не са имали време да изнесат инвентара си. Голяма е вероятността пожарът да е възникнал вследствие на земетресение с висок магнитут. Доказателства за значими силни сеизмични събития през 46 век пр. Хр. са регистрирани в рамките на селището и през предходните археологически сезони. В пода на съседна къща се проследяват множество пукнатини, получили се в резултат на земните трусове.

Къщи 16, 17  - среден халколит; свидетелства за опустошително земетресение
Къщи и съоръжения - късен халколитmap
Къщи и съоръжения - късен халколит

Селищната могила Провадия-Солницата, която съхранява останките от живота на най-древните производители на сол на европейския континент, е била напусната от своите обитатели около 4300 г. пр. Хр. Причините трябва да се търсят в засушаването на климата и пресъхването на солените извори, които са давали суровината за добива на сол. След повече от 4000 години върху високата около 9 м селищна могила се заселва тракийски аристократ, а малко по-късно започва покриването на праисторическите пластове с насипа на огромна тракийска надгробна могила, висока около 13 м. Именно поради това нашите археологически проучвания дълго време не можеха да достигнат до останките на праисторическото селище, но в последните години успяхме да проучим част от насипа на надгробната могила и да достигнем до останките на поне три къщи от последното праисторическо селище. Дали те крият следи от драматични събития – предстои да разберем. Но със сигурност материалните следи от живота на последните производители на сол ще бъдат много интересни – като този аскосовиден керамичен съд на около 6300 години, намерен в една от къщите.

Къщи и съоръжения - късен халколит
Антропоморфна фигура от кост
Керамичен съд
на около 6300 години
Керамичен съд
на около 6300 години
Късноелинистически сгради и надгробна могилаmap
Късноелинистически сгради и надгробна могила

Селищната могила е имала културен пласт с дебелина около 9 м и диаметър 105 м. През късната елинистическа епоха (ІІ - І в. пр. Хр.) върху нея е съществувал укрепен с каменно-кирпичени стени „владетелски дом“. Непосредствено след това през римската епоха е натрупана надгробна могила, с което общата височина на паметника достига 22 м.

Керамичен зар. Знаци върху всяка от стените, със стойности от 1 до 6.
Дупката за стойност 1 е дълбока, вероятно за поставяне на тежест в нея.
Керамичен зар. Знаци върху всяка от стените, със стойности от 1 до 6. Дупката за стойност 1 е дълбока, вероятно за поставяне на тежест в нея.
Бронзов пръстен/халка
Бронзов пръстен/халка
mapВиртуална карта
тел Провадия-СолницатаВиртуална карта
тел Провадия-СолницатаВиртуална карта
тел Провадия-СолницатаВиртуална карта
тел Провадия-СолницатаВиртуална карта
тел Провадия-Солницата

Виртуална карта тел Провадия-Солницата

Научете повече за хилядолетната история на най-стария
солодобивен и градски център в Европа - Провадия-Солницата.
scroll down
Най-старото укрепено селище в Европа, V хил. пр. Хр.

Интензивното производство на сол в средата и втората половина на V хил. пр. Хр. прави жителите на Провадия-Солницата едни от най-богатите хора в Европа. По това време солта играе ролята на пари и е по-ценна от златото. Търговията с нея води до натрупване на огромни за времето си богатства, които е трябвало да бъдат пазени от непрестанните опити на враждебно настроени съседи да се домогнат до тях.Около 4700 г. пр. Хр. селището е укрепено със силна каменна фортификационна система, която е поддържана, обновявана и изграждана наново в продължение на 350 години. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която освен всичко друго е и невероятно постижение на военната теория и строителното изкуство! Първата отбранителна система е била силно повредена на два пъти при земетресения. Това принуждава жителите на Провадия-Солницата около 4600 г. пр. Хр. да изградят ново, изключително масивно каменно съоръжение. Крепостта има неправилна закръглена форма с обща дължина около 234 м и обхваща площ от около 4 дка. На места височината на стената е запазена до 3,50 м. Дебелината на основата ѝ е между 2,40 и 4,30 м, но най-често е между 3 и 3,40 м, което предполага, че реалната ѝ височина е била 5 - 6 м! Една от портите на крепостта е била на североизток - към производствения център, което е улеснявано бързото прибиране на произведената сол в рамките на защитеното пространство. Около 4500 - 4400 г. пр. Хр. втората каменна стена е разрушена при земетресение или военен конфликт, но събитието със сигурност е съпроводено със силен пожар. Въпреки това, голяма част от величественото каменно съоръжение се е съхранила в продължение на хилядолетия и все още впечатлява всеки, който има възможността да го види.

Костен връх за копие
- късен халколит
Костен връх за копие - късен халколит
Радиални структури в третата отбранителна система

Трета каменна отбранителната система е изградена от обитателите на едно от последните къснохалколитни селища (около 4450 г. пр. Хр.). Тя представлява сложна фортификационна система, съставена от три елемента и се оценява като невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент от тази система е така наречения „каменен кожух“, изпълняващ двойна функция, а именно укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на потенциалните нападатели. Вторият елемент са каменните струпвания от по-едри и по-дребни камъни по напречни на склона линии или т.нар. радиални „стени“. Започват от най-високата част на склона и достигат до периферията на селището. Разположени са сравнително гъсто, на около 1 – 2 м разстояние една от друга. Имали са тежката задача да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели, образувайки своеобразни коридори, непозволяващи да се организира масова атака по склона. В най-висока част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която внушително се е извисявала над околния терен. На този етап са регистрирани 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време.

Радиални структури в третата отбранителна система
Къщи 16, 17 - среден халколит; свидетелства за опустошително земетресение

Проучването на постройка с големи за времето си размери, датирана към средния халколит (4700 - 4600 години преди Христа), в южната периферия на селището разкриха, че тя е загинала вследствие на силен стихиен пожар. Сред опожарените руини се откриват множество керамични съдове, изградени от глина, зърнохранилища и купчини, разпиляно, различно по вид овъглено зърно. В югоизточната част на къщата беше установена основата на голяма куполна пещ, заедно с долепената до нея каменна мелница за смилане на житото. Освен това, на места ясно личи как при падането си дебелият глинен таван (направен чрез арматура - дървен гредоред) се е раздробил на парчета и е затиснал керамични съдове, и други предмети от първия етаж на двуетажната постройка. Множеството фрагментирани керамични съдове (досега 27), които са открити между деструкциите и върху пода на постройката, и голямото количество овъглено зърно, разпиляно в източната половина на останките от къщата показват, че хората са били принудени да изоставят част от хранителните си запаси и имущество. Всичко това навежда на мисълта, че пожарът е бил инцидентен и древните обитатели не са имали време да изнесат инвентара си. Голяма е вероятността пожарът да е възникнал вследствие на земетресение с висок магнитут. Доказателства за значими силни сеизмични събития през 46 век пр. Хр. са регистрирани в рамките на селището и през предходните археологически сезони. В пода на съседна къща се проследяват множество пукнатини, получили се в резултат на земните трусове.

Къщи 16, 17  - среден халколит; свидетелства за опустошително земетресение
Къщи и съоръжения - късен халколит

Селищната могила Провадия-Солницата, която съхранява останките от живота на най-древните производители на сол на европейския континент, е била напусната от своите обитатели около 4300 г. пр. Хр. Причините трябва да се търсят в засушаването на климата и пресъхването на солените извори, които са давали суровината за добива на сол. След повече от 4000 години върху високата около 9 м селищна могила се заселва тракийски аристократ, а малко по-късно започва покриването на праисторическите пластове с насипа на огромна тракийска надгробна могила, висока около 13 м. Именно поради това нашите археологически проучвания дълго време не можеха да достигнат до останките на праисторическото селище, но в последните години успяхме да проучим част от насипа на надгробната могила и да достигнем до останките на поне три къщи от последното праисторическо селище. Дали те крият следи от драматични събития – предстои да разберем. Но със сигурност материалните следи от живота на последните производители на сол ще бъдат много интересни – като този аскосовиден керамичен съд на около 6300 години, намерен в една от къщите.

Антропоморфна фигура от кост
Антропоморфна фигура от кост
Керамичен съд
на около 6300 години
Керамичен съд
на около 6300 години
Късноелинистически сгради и надгробна могила

Селищната могила е имала културен пласт с дебелина около 9 м и диаметър 105 м. През късната елинистическа епоха (ІІ - І в. пр. Хр.) върху нея е съществувал укрепен с каменно-кирпичени стени „владетелски дом“. Непосредствено след това през римската епоха е натрупана надгробна могила, с което общата височина на паметника достига 22 м.

Керамичен зар. Знаци върху всяка от стените, със стойности от 1 до 6.
Дупката за стойност 1 е дълбока, вероятно за поставяне на тежест в нея.
Керамичен зар. Знаци върху всяка от стените, със стойности от 1 до 6.
Дупката за стойност 1 е дълбока, вероятно за поставяне на тежест в нея.
Бронзов пръстен/халка
Бронзов пръстен/халка

Последни новини

Посещение на министъра на културата Боил Банов

Посещение на министъра на културата Боил Банов

27.09.2019г.

През последните години министър Банов се интересува активно от археологическите проучвания на Солницата, както и от дейностите по аварийната консервация на каменните отбранителни стени и структури от халколита. При посещението си на 27 септември той беше посрещнат от ръководителя на изследователския екип чл.-кор. проф. Васил Николов от НАИМ – БАН и беше подробно запознат с последните научни открития и аварийните консервационно-реставрационни дейности на обекта.

Находки, представящи страховития свят на въоръжените конфликти

Находки, представящи страховития свят на въоръжените конфликти

24.09.2019г.

Сред голямото разнообразие от предмети, които показват находчивостта на жителите на Провадия-Солницата, има една категория находки, представящи страховития свят на въоръжените конфликти. Богатата колекция от над 500 костни и кремъчни стрели, кремъчни върхове за копия, каменни и кремъчни брадви свидетелстват за кръвопролитни стълкновения, причина за които е най-значимата природна даденост в региона - соленият извор и произведената и съхранявана зад каменните стени готварска сол.

Запознайте се с екипа на Провадия-Солницата

Екип
Екип

Включете се

Свържете се с нас и се включете към нашата мисия за развиване, социализиране и популяризиране на най-стария солодобивен и градски център в Европа- Провадия-Солницата.
Разберете как можете да се включите