Около 5600 г. пр. Хр. неолитни земеделци от днешна Тракия напускат домовете си, преминават Стара планина и се заселват около солените извори край днешния град Провадия. Правят това заради непреодолимата необходимост от набавяне на жизненоважното за съществуването им вещество, което сега наричаме готварска сол, която поне няколко хилядолетия има ролята и на първите пари. Така новите заселници поставят началото на най-древния солодобивен център в Европа, при това с използвана и до днес технология - изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове. Продукцията се търгува на юг, чак до Егейско море.Започва се с използването на специално изградени куполни пещи, намиращи се вътре в жилищата. Поради голямото търсене на сол, две-три столетия по-късно технологията е усъвършенствана и производството е изнесено извън селището, в производствен център.
Къснонеолитна пещ за изваряване на разсол (5600 - 5200 г. пр. Хр.). На първия етаж на къснонеолитната двуетажна постройка е разкрито голямо куполно съоръжение, изработено от глина. Представлява пещ, използвана за производство на сол чрез изваряване на солен разтвор. Има четиристранна форма, състои се от масивен купол и дебел вътрешен под, направен от силно трамбована глина. Пещта е имала два входни отвора. По-големият, разположен от южната страна на съоръжението, е използван за поставяне на съдовете за изваряване на разсол вътре в пещта. Малкият източен отвор пък е използван за регулиране на достъпа на кислород в съоръжението и поддържането на определена температура по време на производствения процес. Направените изчисления сочат, че при едно зареждане на съоръжението се получават между 27,5 и 29 кг пречистена твърда сол. Ако един производствен процес е обхващал до едно денонощие, то количеството на добиваната продукция само от проученото в тази постройка съоръжение е било около 10300 кг на година. На пода на пещта е открит голям биконичен съд. Не е изключено той също да е участвал в производствения процес. Възможно е с него да е пренасян соленият разтвор от изворите, разположени около селището.
През 2018 - 2019 г. работата на намиращия се в близост до селището производствен комплекс е съсредоточена в проучването на съоръжение за производство на сол, датиращо към средата и втората половина на V хил. пр. Хр. Изследването му започна през 2017 г. Представлява голяма яма с диаметър около 15 м и дълбочина близо 2 м. На дъното ѝ, плътно един до друг са нареждани големи дебелостенни съдове пълни със солена вода от околните извори (разсол). В пространството между тях е пален огън и в края на процеса на изпаряване на разсола в тях е оставала полусуха готварска сол. Сега ямата е пълна с огромно количество натрошени производствени съдове.Това е четвъртата регистрирана до момента структура от този вид. Тези съоръжения бележат последния, и най-интензивен етап от производството на сол в праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. По това време (4700 - 4300 г. пр. Хр.) то достига промишлени за епохата количества. При едно зареждане на едно такова съоръжение са получавани до около 4 - 5 тона сол! Търговията с този продукт, без който животът на хората и животните е невъзможен, прави жителите на древния град едни от най-богатите хора в Европа.На снимките: съоръжение за производство на сол от втората половина на V хил. пр. хр., проучено през 2009 г., възстановка на производствения процес (рисунка: Йордан Христов) и фрагменти от керамични съдове за производство на сол, открити в ямата.
Среднохалколитна отбранителна система (4700 - 4600 г. пр. Хр.) Отбранителната система на среднохалколитното селище се състои от кръгов ров и издигаща се на малко разстояние зад него стена с две срещулежащи по диаметъра на селището порти. Диаметърът на съоръжението е 100 - 105 м. Порта с бастиони II В резултат на установеното земетресение около 4650 г. пр. Хр., укрепителната система на тел Провадия-Солницата е силно повредена. Възстановяването на двата каменни бастиона на югоизточната порта е било много по-сложно, отколкото изграждането на нови. Новите са изградени зад срутените, от по-дребни камъни и имат Г-образна форма. Дебелината на стената им е 1,20 м, а височината им - поне 3 м. Свързани са пак с палисадата. Двата нови Г-образни «бастиони» вероятно също не са имали дълъг период на използване. Съборени са при следващо земетресение, вероятно в края на среднохалколитния период Хаманджия IV - около 4600 г. пр. Хр.
