Къснохалколитна златна обеца

Къснохалколитна златна обеца

05.07.2021г.

Златните археологически находки винаги заострят интереса, особено ако са праисторически. Най-ранните предмети от обработено злато в Европа се появяват в днешните български земи около 4700 г. пр. Хр., а максималната им концентрация през периода до към 4350 г. пр. Хр. засега се отбелязва край Варненските езера. Тук е открит и световноизвестният Варненски „златен“ некропол, също от това време, „богатството“ на който се дължи на производството и търговията на дълги разстояния с готварска сол, произвеждана в Солницата край Провадия.
В контекста на горното се вписва и днешната златна находка от Солницата. Намерена е в пласт от края на късния халколит и датира около 4400 г. пр. Хр. Представлява халка от тънък златен тел, с неправилна кръгла форма и диаметър около 20 мм, почти затворена, с изтъняващи краища. Теглото й е 1,18 г. Много вероятно е да е била използвана като обеца.
През втората половина на V хил. пр. Хр. обеците все още не са типично женско украшение. Всъщност те са едно от средствата за изразяване на социален статус. Вероятно са носени предимно от мъже. При това тези високопоставени мъже са имали по няколко халки, поставени в дупчици в задната страна на ушната мида (и на двете уши). С такива дупчици често са снабдени и изображенията на богинята Майка, датиращи от същото време. Това свързва символа на вечното прераждане в Природата и обществото (богинята Майка) с т.нар. вожд жрец, който в представите на древните трябва да има ролята на земен съпруг на богинята и съответно носи отговорност за плодородието на обработваемата земя и домашния добитък.
През халколита (V хил. пр. Хр.) златото все още няма ролята на всеобщ еквивалент, както през последните около три хилядолетия, включително и в наши дни. Тази роля тогава изпълнява солта. За един огромен регион, обхващащ Източните и Централните Балкани, тя е произвеждана само в провадийската Солница.
Солта е жизненоважен продукт за човека и животните, животът без нея е наистина немислим, но заедно с това има и ролята на стокови пари. Със злато не е било възможно да купуваш, то е само един от белезите на престиж и висок социален статус (заедно с предмети от мед, средиземноморски миди, дълги кремъчни пластини, полускъпоценни камъни, и т.н.) И все пак златото, макар с все още символична роля през V хилядолетие пр. Хр., подготвя съзнанието на древните за бъдещото си господство в живота на човешкото общество.

Най-четени статии
Ден на отворените врати

Ден на отворените врати

22.09.2024г.

По традиция и тази година археологическият екип, проучващ праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата, организира Ден на отворените врати. Каним ви да посетите археологическия комплекс на 22.09.2024 г. (неделя). За нас ще бъде удоволствие да ви разкажем историята на най-стария център за производство на сол в Европа и да ви запознаем с най-новите открития тук!

От археологическия обект до музейната витрина

От археологическия обект до музейната витрина

20.09.2024г.

През изминалите 20 археологически сезона на Провадия-Солницата са регистрирани останките на общо 32 праисторически постройки, проучването на някои от които продължава. Едно от най-богатите и интересни жилища, открити досега в селищната могила, е обозначено като 17, за което вече сме писали в предишни публикации. То се отнася към края на средния халколит (преди 4600 г. пр. Хр.) и е изгоряло в пожар.

Посетете ни през пролетта на 2024

Посетете ни през пролетта на 2024

20.04.2024г.

Предвид засвидетелствания силен интерес към останките на най-стария солодобивен и градски център в Европа – Провадия-Солницата, и тази година през пролетните празници ще имате възможност да го посетите.