Къснохалколитни рисувани стени

Изобразяването на мотиви и композиции със символично значение е често срещан начин за изразяване в праисторията. Това особено важи за безписмените епохи, когато рисуването на символи е сред малкото начини за съхраняване и предаване на информация. Най-често „платно“ за рисуване са стените на керамичните съдове. Много по-рядко с тази цел са използвани стените на къщите.
Такава ценна находка е открита преди дни върху стените на масивна двуетажна постройка от края на късния халколит, загинала при силен пожар около 4400 години пр. Хр.. Върху цели участъци от разрушените й стени са изрисувани различни геометрични мотиви. Нанесени са с бяла боя върху червен или бежов фон. Фрагменти от стени с украса се откриват във всички части от проучваната разрушена къща, която е с внушителни размери. Все още разкриването на стените продължава и тепърва ще бъде извадено на бял свят това, което огънят и времето са пощадили. Практиката да се украсяват стените на сградите в това селище е засвидетелствана и в друга къща, но с повече от 100 години по-ранна - от времето на средния халколит. Разликата е в това, че украсата в постройката от късния халколит е много по-пищна, контрастна и съответно по-въздействаща.
Много рядката практика за рисуване по стените на праисторически къщи, двуетажността и големите размери на новоразкриваната постройка в Солницата я поставят в категорията на изразителните символи на престиж в къснохалколитното общество в региона на долното течение на Провадийска река и Варненските езера от времето на Варненския „златен“ некропол. Тази къща без съмнение е израз на високо социално положение на нейните собственици и обитатели, може би „привилегия“ на организатори на солното производство и търговията на готовата продукция. Вероятно и изборът на установените цветове по стените не е случаен. В праисторията те се възприемат като символи на мъжкото и женското начало, а може би носят и друга символика в контекста на мащабния добив на „бялото злато“ - солта?