На Солницата са произвеждали и бира преди 6500 години

При проучването на част от изгоряла двуетажна къща от по-ранна фаза на късния халколит, датирана около 4500 г. пр. Хр., беше открита много важна находка от овъглено зърно. На пода на първия етаж лежаха две обърнати с устието надолу сравнително малки керамични паници. След внимателното вдигане на самите съдове, под тях се оказа запазено в изключително добър вид съдържанието им от овъглено зърно в класове. Спешната консултация с известния специалист по палеоботаника д-р Елена Маринова-Волф (Германия) даде изненадващ резултат. Според д-р Маринова класовете зърно са от двузърнест лимец (най-често засявания тогава вид пшеница) и най-важното – житните зърна в тях са покълнали. Това ще рече, че са били накиснати във вода с цел получаването на малц за производство на бира! Употребата на тази напитка в късната праистория е известна от Близкия Изток, но за първи път имаме конкретно и доста ранно доказателство за това в българските земи! Превръщането на лимеца в малц (и респективно в алкохол) се осъществява в резултат на сложни технологични процеси, за протичането на които е необходимо първоначалното му накисване във вода за минимум 4-5 дни – т.е. находката от съдовете е резултат от целенасочена обработка. Лимецовото зърно е жив организъм и неговото нормалното водно съдържание – 11-12%, обезпечава поддържането на жизнените функции на зародиша в състояние на покой. При накисване, влагосъдържанието се повишава до около 42-44%, което дава възможност на зародиша да се активизира, съответно наличните ензими да започнат превръщането на нишестето от зърното в прости захари, необходими на за покълване. Именно това въздействие върху резервните вещества в зърното е умело използвано от човека при производството на малц, т.е. чрез накисване и освобождаване на необходимите за алкохолна ферментация захари започва процесът на производството на напитката, която вероятно е използвана с психотропна цел в обредността.