Акадeмик Васил Николов

Преминал е целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН - от 1984 до днес: доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода 1989 - 1999 г. е ръководител на Секция за праистория, през 1999 - 2003 г. е заместник директор, а от 2003 до 2007 г. - директор на НАИМ. От 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. През 1991 г. по съвместителство е и директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Член е на Общото събрание на БАН (2001 - 2008 г., както и от 2017 досега) и e член на Управителния съвет на БАН (2013 досега). От януари 2017 г. до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките.
Роден е на 31.12.1951 г. в Бяла Слатина. Завършил е специалност История с профил Археология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1976 г. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация („кандидат на ист. науки“). През 1991 - 1993 г. е стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Института за пра- и ранна история и предноазиатска археология - Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, където подготвя втората си докторска дисертация („доктор на ист. науки“), защитена през 1998 г.
Има богат теренен археологически опит, който му позволява да развие методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Освен това разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите, а именно неолитните и халколитните ямни светилища. Открива и с екипа си проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата, както и свързаните с това богатство най-ранни каменни крепости на нашия континент. Значителни научни резултати донасят многогодишните му теренни изследвания на селищните могили Караново (българо-австрийска експедиция), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Сапарева баня, Ковачево (българо-френска експедиция), Елешница и Мурсалево (съръководител). С особено значение са откритията му в раннонеолитното селище Слатина в София.
Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ - ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии, и на над 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Броят на установените цитати на научната му продукция е над 2500, половината от които са в публикации на чужди автори. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Утвърждава тезата, че първата европейска цивилизация се заражда и развива именно на Балканите, вкл. и в дн. български земи. Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреси и симпозиуми по праистория в чужбина и в страната. Музейната му дейност е дългогодишна и активна. Като директор на НАИМ полага много усилия за подобряване на физическото състояние на Националния археологически музей, както и за обновяването на неговите експозиции. Участва в научно-музейната подготовка на осем големи археологически изложби, успешно представени в чужбина. Има богат опит в организирането на национални и международни научни форуми.
Главен редактор е на научните списания “Археология” (издание на НАИМ - БАН) и “Старини - списание за балканска археология” (1999 - 2005), на поредицата “Studia praehistorica“ (2004 - 2017 г.) (издание на НАИМ - БАН), на Papers of BAS (от 2017) (общоакадемично издание на БАН). Член е на редколегията на списание „История” (издание на Министерството на образованието и науката), на списание „SCIVA“ (издание на Археологическия институт в Букурещ), на годишника „Старинар” (издание на Археологическия институт в Белград) и на поредицата „КСИА-РАН“ (издание на Археологическия институт в Москва). Редактор и съредактор е на 20 сборника със статии в България и два в Германия, както и на публикационната поредица “Тел Караново” в Австрия.
Преподавателската му дейност е също активна. Бил е гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Повече от 20 г. представя курсове от лекции по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в български университети. Отделни лекции е чел в много чужди университети и институти. Той е един от най-активните популяризатори на достиженията на българската праистория през последните десетилетия.
Член е на няколко български и чужди институти и организации. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт - Виена, член-кореспондент е на Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия. Почетен член е на Хумболтовия съюз в България и е бил негов председател, почетен член е на Института по археомитология - Себастопол (САЩ).
Получил е наградата за наука на Община Горна Оряховица и е носител на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz), на лента - 2008 г. През 2010 и 2013 г. е отличен от Министерство на културата като „археолог на годината“. Обявен е за почетен гражданин на Провадия - септември 2016 г. Получил е почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ на огърлие - май 2017 г. Обявен е за почетен гражданин на София - септември 2017 г.